В днешно време счетоводството често се описва като „Езикът на бизнеса“, тъй като е средството за представяне на отчетна финансова информация за активите, пасивите, капитала, приходите и разходите и паричните потоци на дадено предприятие. Тази информация може да се използва от различни групи от хора за вземане на икономически решения.
Счетоводството в пазарни условия се диференцира на два клона:
Управленското счетоводство.
Управленското счетоводство e насочено към създаване и анализиране на информация за вътрешнофирмени нужди. То се използва от ръководството на предприятието за вземане на решения, планиране, контрол и оценка на постигнатите резултати от дейността.
Финансово счетоводство.
Счетоводството, което е насочено към изготвянето на финансови отчети за ползване от външните потребители на информация, извън предприятието, се нарича финансово счетоводство.Сред външните потребители са доставчици, клиенти, кредитори, държавни органи, собственици, персонал, потенциални инвеститори, одитори, финансови анализатори, икономисти. Тъй като тези потребители имат различни информационни потребности, e необходимо счетоводната информация да бъде структурирана по определен начин, затова изготвянето и представянето на финансови отчети е обект на нормативно регулиране за разлика от управленското счетоводство.
В България повечето счетоводни системи в предприятията са от типа финансово счетоводство, тъй като създаваната информация е предимно за ползване от външните потребители с превес на данъчни и други държавни органи. В по-големите компании, обикновено с чуждестранно участие, има и системи на управленско счетоводство.
В България счетоводството е обект на нормативно регулиране от страна на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Двете основни категории стандарти са: Национални стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия (НСФОМСП) и Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО, IFRS).
